Три минути
ТРИ МИНУТИ
Стана късно и смрачи.
Тишината се разлива.
Трябваше ли да мълчиш,
че от утре си отиваш?
Сякаш есенно море –
люшка сребърни талази
листопад, от студ взривен,
над стишените оврази.
Бързи стъпки в чужд квартал,
тропване на сънна порта.
Тук за кратко си живял –
три минути е животът.
Първата – да се родиш,
втората – да те намеря.
Трета – да ти драсна стих,
без да се сбогувам вчера.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
