18.08.2022 г., 8:54

Три октави мълчание

548 3 5

ТРИ ОКТАВИ МЪЛЧАНИЕ

 

Отвъд зида – разлята тишина.

Безмълвието на покоя е лирично.

Аз мога отдалече да обичам –

без думичка дори да спомена.

 

Не диря храм – да го превърна в дом,

олтарът му не става за камина.

Луната срича нощем над комина

това, което крия мълчешком.

 

Ще те очаквам – гостенин в съня ми,

когато рано вън заесени

и разпилеят първите слани

 

в тревите приказките си измамни.

За слабостта ми как да ме виниш –

веднъж обичал ли си, бил си жив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Красиво е, Вале!
  • Този ти е най-добър, според мен, Валентина. Само римата "съня ми - измамни" малко ме смути. Може би, ако го римуваш с "поляни", ще звучи по-добре. Мисля, че двуделната първа рима изисква във втората рима да има поне "я", а не "а" и да го няма това "мн", което още повече раздалечава звученето. Но това е мое мнение. Иначе всичко останало е на най-високо ниво, както обикновено. Поздравления!
  • Марийка, то три се задават, а за сонетите има време - тепърва ще ги рендосвам , хубав ден и на теб.
  • Какви прелести твориш, Валка!!! Истински ти се възхищавам и пия с жадна душа от тях! Не знам ставам ли за пророк, но виждам следващата ти книга със сонетна поезия и предричам големия ѝ успех! Хубав да е денят ти, миличка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....