Aug 18, 2022, 8:54 AM

Три октави мълчание

547 3 5

ТРИ ОКТАВИ МЪЛЧАНИЕ

 

Отвъд зида – разлята тишина.

Безмълвието на покоя е лирично.

Аз мога отдалече да обичам –

без думичка дори да спомена.

 

Не диря храм – да го превърна в дом,

олтарът му не става за камина.

Луната срича нощем над комина

това, което крия мълчешком.

 

Ще те очаквам – гостенин в съня ми,

когато рано вън заесени

и разпилеят първите слани

 

в тревите приказките си измамни.

За слабостта ми как да ме виниш –

веднъж обичал ли си, бил си жив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Красиво е, Вале!
  • Този ти е най-добър, според мен, Валентина. Само римата "съня ми - измамни" малко ме смути. Може би, ако го римуваш с "поляни", ще звучи по-добре. Мисля, че двуделната първа рима изисква във втората рима да има поне "я", а не "а" и да го няма това "мн", което още повече раздалечава звученето. Но това е мое мнение. Иначе всичко останало е на най-високо ниво, както обикновено. Поздравления!
  • Марийка, то три се задават, а за сонетите има време - тепърва ще ги рендосвам , хубав ден и на теб.
  • Какви прелести твориш, Валка!!! Истински ти се възхищавам и пия с жадна душа от тях! Не знам ставам ли за пророк, но виждам следващата ти книга със сонетна поезия и предричам големия ѝ успех! Хубав да е денят ти, миличка!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...