10.01.2010 г., 15:32 ч.

Три ръждиви пирона във чашата... 

  Поезия » Друга
1344 0 37

 

Капитане, морето не пита,

щом реши да си вземе удавник.

Октоподно  разгръща вълните си

и облизва брега във мълчание…

 

Капитане, лулата ти есенна

пуска дим, като свещ за душите им,

(а те бяха страхотни момчета).

Ругатните се сипят молитвено…

 

Капитане, стърчиш като котва

и броиш на гнева си вълните.

Съска приливно - близка умората

и брегът старостта ти заплита…

 

Капитане, търкаля се мокрото

и солените пръски целува.

Козируваш самотен на мостика

пред онази съдба душегубница.

 

Дето трижди се кле да я следваш

от брега - по вълните - до дъното…

Там  задружно си пийват момчетата

и осъмват във твоите сънища…

 

И какво, че брегът ти се рони…

Щом очите ти в пълната чаша

виждат трите ръждиви пирона,

приковали сърцето на вахта…

 

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??