Три ръждиви пирона във чашата...
Капитане, морето не пита,
щом реши да си вземе удавник.
Октоподно разгръща вълните си
и облизва брега във мълчание…
Капитане, лулата ти есенна
пуска дим, като свещ за душите им,
(а те бяха страхотни момчета).
Ругатните се сипят молитвено…
Капитане, стърчиш като котва
и броиш на гнева си вълните.
Съска приливно - близка умората
и брегът старостта ти заплита…
Капитане, търкаля се мокрото
и солените пръски целува.
Козируваш самотен на мостика
пред онази съдба душегубница.
Дето трижди се кле да я следваш
от брега - по вълните - до дъното…
Там задружно си пийват момчетата
и осъмват във твоите сънища…
И какво, че брегът ти се рони…
Щом очите ти в пълната чаша
виждат трите ръждиви пирона,
приковали сърцето на вахта…
© Дочка Василева All rights reserved.
