Трима
Трима души сме в лодката. Трима.
Аз и ти, любовта ни ранима.
Неотлъчно в живота ни следва,
тя е с нас по космична наредба.
Ако падна, ме вдига отново,
ако кривна, ми слага окови.
Ако паднеш, ръка ти подава,
ако кривнеш, залива те с лава.
Трима души сме в лодката. Трима.
Аз и ти, любовта. Неделими.
Тя ни пази, и гледа, и слуша,
после тихо в сърцата се гуши.
И така ще остане до края -
малка светла частица от рая.
Трима души сме в лодката. Трима.
Аз и ти, и любов. Ще ни има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
