6.10.2012 г., 16:06

Трима приятели

2.4K 6 33

Имах трима приятели, трима верни другари,
със които деляхме хляб и сол, и цигари.

Самолетът граблив с нокти първия хвана –
като яре го метна отвъд океана.

Моят втори приятел позлати свойта кожа –
с богоравните днес хапва бобец със джоджен.

А пък третият тихо в една светла есен
в оня свят се възнесе – този стана му тесен.

С нюйоркчанина трудно общуваме вече –
тук будилник звъни, а при него е вечер.

Големецът със ролекс брои часовете,
няма време за приказки с разни поети.

И единствено с мъртвия, този, който е горе,
всеки ден,
всеки ден,
всеки ден си говорим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....