Триптих: Нощта...
Триптих: Нощта...
1.
Гушни се в мен за да те стопля –
студена нежност е Нощта,
а пък басмяната ти рокля
е изтъкана от цветя
и всеки вятър разпилява
неистовият ѝ букет:
от орхидеи и тинтява
възможен само за поет!...
2.
Нощта наведе топла стряха
и звезден дъх ни упои,
в очите ти (видях!) горяха
следи от падащи звезди...
И се заплитаха в косите ти,
и аз ловях ги със ръце –
бе хубаво, та не попитах:
„Коя си? ... Откъде дойде!...”
3.
Нощта е пълна със безумие,
но тъй по земному е ласкава...
Звездите прелестни в безлунието --
като слънца са: едри, ясни...
... И всичко е така загадъчно,
и тъй обсебващо красиво!...
...И че си тук ми е достатъчно,
не питам и: „Къде отиваш?...”
08.12.2017.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
