Триптих: Нощта...

1.

Гушни се в мен за да те стопля –

студена нежност е Нощта,

а пък басмяната ти рокля

е изтъкана от цветя

и всеки вятър разпилява

неистовият ѝ букет:

от орхидеи и тинтява

възможен само за поет!...

2.

Нощта наведе топла стряха

и звезден дъх ни упои,

в очите ти (видях!) горяха

следи от падащи звезди...

И се заплитаха в косите ти,

и аз ловях ги със ръце –

бе хубаво, та не попитах:

„Коя си? ... Откъде дойде!...”

3.

Нощта е пълна със безумие,

но тъй по земному е ласкава...

Звездите прелестни в безлунието --

като слънца са: едри, ясни...

... И всичко е така загадъчно,

и тъй обсебващо красиво!...

...И че си тук ми е достатъчно,

не питам и: „Къде отиваш?...”

08.12.2017.