Feb 14, 2020, 10:44 AM

Триптих: Нощта...

  Poetry » Love
557 1 1

 

Триптих: Нощта...

 

1.

Гушни се в мен за да те стопля

студена нежност е Нощта,

а пък басмяната ти рокля

е изтъкана от цветя

 

и всеки вятър разпилява

неистовият ѝ букет:

от орхидеи и тинтява

възможен само за поет!...

 

2.

Нощта наведе топла стряха

и звезден дъх ни упои,

в очите ти (видях!) горяха

следи от падащи звезди...

 

И се заплитаха в косите ти,

и аз ловях ги със ръце

бе хубаво, та не попитах:

Коя си? ... Откъде дойде!...”

 

3.

Нощта е пълна със безумие,

но тъй по земному е ласкава...

Звездите прелестни в безлунието --

като слънца са: едри, ясни...

 

... И всичко е така загадъчно,

и тъй обсебващо красиво!...

...И че си тук ми е достатъчно,

не питам и: „Къде отиваш?...”

 

08.12.2017.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...