Триптих за двама - ІІІ Свобода
ІІІ СВОБОДА
Твърде късно разбрах,
че обичах
някакъв измислен мъж.
Вече зная – объркала съм
жълтото жито с ръждивата ръж.
Не си добър, не си мъдър.
Не си... Не си...
Не си онзи, от мойте мечти.
Иди си и ме измисли такава,
каквато ме искаш...
Покорна? Безлична? Спокойна...
Прилична на цвете без корен...
Изсъхнало цвете, почти без душа,
във ваза с малко вода...
Аз те изтрих от живота си,
удавих те в твойта река
от безразличие и грозни слова.
Преплувах я.
Вече съм на брега.
Прегръщам свободата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
