28.05.2012 г., 15:33

Триптих: За Хармонията в Дивата природа

738 0 1

Триптих: За Хармонията в Дивата природа

 

1.За Хармонията в Дивата природа

 

За Разума си неразумно сме платили

с жестоката цена на Сетивата,

но да се откажем днес е немислимо

и продължаваме да плащаме нататък...

 

Не можем да усещаме Стихиите

с инстинктите си както зверовете

и като птиците в простора да се вием

прегърнали във полет ветровете...

 

Тук красотата сътворена е от Хаоса

във странно хармоничен безпорядък,

а дните от Живота страшно малко са

да се научим истински да ѝ се радваме!..

 

И в цветовете да долавяме мелодии,

а в звуците пък- багри непознати,

и в нас да се разтварят от цветята

и билките мистични аромати.

 

И като Вятър да огъваме тревите,

които след това да се изправят...

... О Тайнства недокоснати!.. Изтрити

на Дивото в пожертваната памет!..

 

2. Дивите цветя

 

Накъсах сам букет голям

на гората от цветята диви,

а имената им не знам:

горди, мълчаливи...

 

И тъй-различни до едно,

и не повтарят щрих, ни багра:

във всеки цвят, листо, стебло-

една душа,

един характер...

 

В неовладяната им простота-

първична и неповторима,

разбирам: най-красивите неща

остават си в Живота ни без име!..

 

3. Предчувствието...

 

... А Ужасът на сляпото Предчувствие

в очите разширени на умиращите,

е умопомрачаващият атавизъм

единствено незакърнял от Дивото!..

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...