Триптих: За Хармонията в Дивата природа

1.За Хармонията в Дивата природа

За Разума си неразумно сме платили

с жестоката цена на Сетивата,

но да се откажем днес е немислимо

и продължаваме да плащаме нататък...

Не можем да усещаме Стихиите

с инстинктите си както зверовете

и като птиците в простора да се вием

прегърнали във полет ветровете...

Тук красотата сътворена е от Хаоса

във странно хармоничен безпорядък,

а дните от Живота страшно малко са

да се научим истински да ѝ се радваме!..

И в цветовете да долавяме мелодии,

а в звуците пък- багри непознати,

и в нас да се разтварят от цветята

и билките мистични аромати.

И като Вятър да огъваме тревите,

които след това да се изправят...

... О Тайнства недокоснати!.. Изтрити

на Дивото в пожертваната памет!..

2. Дивите цветя

Накъсах сам букет голям

на гората от цветята диви,

а имената им не знам:

горди, мълчаливи...

И тъй-различни до едно,

и не повтарят щрих, ни багра:

във всеки цвят, листо, стебло-

една душа,

един характер...

В неовладяната им простота-

първична и неповторима,

разбирам: най-красивите неща

остават си в Живота ни без име!..

3. Предчувствието...

... А Ужасът на сляпото Предчувствие

в очите разширени на умиращите,

е умопомрачаващият атавизъм

единствено незакърнял от Дивото!..

д-р Коста Качев