21.02.2020 г., 12:26  

Tриумфът на тълпата

588 2 10

Навярно всяко тъжно разминаване,
предначертала е била съдбата,
с милиони истини - за измълчаване
и катинар от думи - на устата.

 

 И късчетата  нежност сме изпросили,
от сгърчените пръсти на тъгата,
 на рамо кръст от обичта си  носили,
изплаквали на капчици дъгата.

 

Кристален звук от струни, недокоснати,
и остри стъкълца -от тишината.
Проклетата година - високосната
по-дълъг с ден -триумфът на тълпата.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...