Троха
Гълъб бял… на перваза леден спря
със сребърна мъка в очите чисти,
главица тръсна, човчица допря
в прозореца на мойте сиви мисли.
Долу гълъбица бяла спеше
на асфалта, смазана в нощта мечта,
а крилцето ѝ едва трептеше
сякаш литва към небесната зора.
Гълъбът при нея се завърна,
кървава трошица хляб съзря
и в прощален полет се обърна,
но след него никой не летя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
