Feb 11, 2018, 6:45 PM  

Троха 

  Poetry » Other
745 0 4

 

Гълъб бял… на перваза леден спря                      

със сребърна мъка в очите чисти,

главица тръсна, човчица допря

в прозореца на мойте сиви мисли.        

 

Долу гълъбица бяла спеше

на асфалта, смазана в нощта мечта,

а крилцето ѝ едва трептеше

сякаш литва към небесната зора.                       

 

Гълъбът при нея се завърна,                          

кървава трошица хляб съзря                   

и в прощален полет се обърна,                     

но след него никой не летя!                                

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??