Гълъб бял… на перваза леден спря
със сребърна мъка в очите чисти,
главица тръсна, човчица допря
в прозореца на мойте сиви мисли.
Долу гълъбица бяла спеше
на асфалта, смазана в нощта мечта,
а крилцето ѝ едва трептеше
сякаш литва към небесната зора.
Гълъбът при нея се завърна,
кървава трошица хляб съзря
и в прощален полет се обърна,
но след него никой не летя!
© Иван Димитров All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
