Трохички нежност 4
Съди ме за открадната любов,
раздирай ме, окичвай ме със тръни,
вземи ми и последната сълза,
изплакана във нощи на безсъние.
Една последна песен ти изпях,
сподавена от трели безнадеждни,
ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ шепичка събрах
и днес ти ги поднасям за последно.
Лицето си ще скрия от Света,
целувките на тебе ще оставя.
Отивам там - при мойта Самота -
ако в прегръдката ù мога да забравя
за теб и затова, че те обичам...
А споменът ще те докосва с пролетта -
роса, стаена в чашка на кокиче...
Р.Ч.,Лондон,2014'
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
