Aug 16, 2014, 7:59 PM

Трохички нежност 4

  Poetry » Love
986 0 2

Съди ме за открадната любов,

раздирай ме, окичвай ме със тръни,

вземи ми и последната сълза,

изплакана във нощи на безсъние.

Една последна песен ти изпях,

сподавена от трели безнадеждни,

ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ шепичка събрах

и днес ти ги поднасям за последно.

Лицето си ще скрия от Света,

целувките на тебе ще оставя.

Отивам там - при мойта Самота -

ако в прегръдката ù мога да забравя

за теб и затова, че те обичам...

А споменът ще те докосва с пролетта -

роса, стаена в чашка на кокиче...

 

Р.Ч.,Лондон,2014'

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...