Aug 16, 2014, 7:59 PM

Трохички нежност 4

  Poetry » Love
992 0 2

Съди ме за открадната любов,

раздирай ме, окичвай ме със тръни,

вземи ми и последната сълза,

изплакана във нощи на безсъние.

Една последна песен ти изпях,

сподавена от трели безнадеждни,

ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ шепичка събрах

и днес ти ги поднасям за последно.

Лицето си ще скрия от Света,

целувките на тебе ще оставя.

Отивам там - при мойта Самота -

ако в прегръдката ù мога да забравя

за теб и затова, че те обичам...

А споменът ще те докосва с пролетта -

роса, стаена в чашка на кокиче...

 

Р.Ч.,Лондон,2014'

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...