Тролей
Здравей, така познато чувство...
Продупчих новия билет.
От сутринта... едно и също -
депото, срещата ми с теб...
И знам, че тихо ще ми шепнеш
за куп забравени неща...
На гърлото ми ще залепне
онази бучка... от тъга...
А как не искам да те слушам...
Но твоят глас ще бликне в мен...
със мириса на стари гуми,
търкалящи и този ден...
Напред, назад и в куп посоки,
но в път със жици на тролей...
В депото залезът ме води
и пак съм тук, Любов... Здравей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
