13.05.2015 г., 21:52 ч.
Тролей
Здравей, така познато чувство...
Продупчих новия билет.
От сутринта... едно и също -
депото, срещата ми с теб...
И знам, че тихо ще ми шепнеш
за куп забравени неща...
На гърлото ми ще залепне
онази бучка... от тъга...
А как не искам да те слушам...
Но твоят глас ще бликне в мен...
със мириса на стари гуми,
търкалящи и този ден...
Напред, назад и в куп посоки,
но в път със жици на тролей...
В депото залезът ме води
и пак съм тук, Любов... Здравей!
© Йордан Ботев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Когато пътят води към Любовта: транспортните неудобства са преодолими!Нали?😍
-
"Здравей" ... замечтах се... четейки... (залезите са ми слабост) Страхотно е! :-D
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стойчо, понякога е така, понякога става навик и не е много хубаво... Живот...