3.09.2011 г., 12:07 ч.

Трошички 

  Поезия » Любовна
986 0 2

Трошички




Любовта ми, абсурдно ината сърна, е готова да умре в самота.

Той не искаше с нея да тича по обширни зелени поля,

само понякога да си пасат заедно трева.


Глупачката тя, наивна, малка и руса любовна сърна.

Как не разбра, че той я остави отдавна сама?

Трошички нищожни събираше в малка цветна торба

и после броеше ги отново и отново на сутринта.


Сандъчето пълно бе вече сега с малки торбички тъга.

Може би време бе да избяга тъжна в друга гора.

© Моника Пашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??