monics (Моника Пашева)
3 26
Sep 3, 2011, 12:07 PM

Трошички 

  Poetry » Love
877 0 2

Трошички




Любовта ми, абсурдно ината сърна, е готова да умре в самота.

Той не искаше с нея да тича по обширни зелени поля,

само понякога да си пасат заедно трева.


Глупачката тя, наивна, малка и руса любовна сърна.

Как не разбра, че той я остави отдавна сама?

Трошички нищожни събираше в малка цветна торба

и после броеше ги отново и отново на сутринта.


Сандъчето пълно бе вече сега с малки торбички тъга.

Може би време бе да избяга тъжна в друга гора.

© Моника Пашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??