Трошички
Любовта ми, абсурдно ината сърна, е готова да умре в самота.
Той не искаше с нея да тича по обширни зелени поля,
само понякога да си пасат заедно трева.
Глупачката тя, наивна, малка и руса любовна сърна.
Как не разбра, че той я остави отдавна сама?
Трошички нищожни събираше в малка цветна торба
и после броеше ги отново и отново на сутринта.
Сандъчето пълно бе вече сега с малки торбички тъга.
Може би време бе да избяга тъжна в друга гора.
© Моника Пашева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
