Вангел (Серафим)
69 50
7.12.2009 г., 1:26 ч.

Трошици светлина 

  Поезия » Друга
636 0 12

Мижав,
угрижен,

раните ближа

с грапав пресъхнал език.

 

Не стига

времето

за нищо.

 

И нищото

настига ме.


Нищото

пребива ме

със своите въпроси.

 

Пред прага на деня

стоя и прося

 

трошици светлина.

 

Аз съм куче

в този скучен

безкръвен свят,

 

където с плесници

посичат

птици сред полет,

 

където червеи ровят

очите на новия

дързък, модерен човек.

 

Аз съм паднал

на пръстите восък

от свещта

прогорила

свещен скрижал.

 

Аз -

кинжалът

в ръцете на

убилия

своя баща

непокорен пастир.

 

И вик покосен

пред Бастилия

в кървавия танц

на нощта.

 

 

 

© Серафим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??