Вангел (Серафим)
69 50
Dec 7, 2009, 1:26 AM

Трошици светлина 

  Poetry » Other
643 0 12

Мижав,
угрижен,

раните ближа

с грапав пресъхнал език.

 

Не стига

времето

за нищо.

 

И нищото

настига ме.


Нищото

пребива ме

със своите въпроси.

 

Пред прага на деня

стоя и прося

 

трошици светлина.

 

Аз съм куче

в този скучен

безкръвен свят,

 

където с плесници

посичат

птици сред полет,

 

където червеи ровят

очите на новия

дързък, модерен човек.

 

Аз съм паднал

на пръстите восък

от свещта

прогорила

свещен скрижал.

 

Аз -

кинжалът

в ръцете на

убилия

своя баща

непокорен пастир.

 

И вик покосен

пред Бастилия

в кървавия танц

на нощта.

 

 

 

© Серафим All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??