Юлия (Юлияна)
94 402
13.05.2008 г., 11:17 ч.

Трудна за убиване 

  Поезия » Друга
881 0 12
 

ТРУДНА  ЗА  УБИВАНЕ

 

Не те познавам.

И до днес не зная кой си.

Дори не зная колко сте.

Но стреля в мен.

От упор.

С думи.

В гръб.

Докато твърдеше,

че доброто ми желаеш.

Не ме уби -

аз съм трудна за убиване,

успях все пак,

откривайки,

да се прикрия.

Но ме рани.

Не беше ти достатъчно.

Сега опитваш със ритници

да ме свършиш

Главата ми натискаш

в блатото,

а крещиш,

че искаш

със криле да ме дариш.

Играта губиш,

но не знаеш как.

Заплашваш ме,

притискаш

и обиждаш,

скрит във сянка

на удобна

анонимност.

Недостойно е, човече.

А наричаш себе си поет.

Достойните мъже,

лицата си не крият.

За тях дуелите с жени

са немислими.

Жените си

в тарани не превръщат

и от деца не правят

оплаквачки.

Любимите си те

не хвърлят в битки

и сЪлзи на деца не пият.

С достойнство

на плещите,

в бръчките,

в косите,

възрастта си носят.

И с достойнство губят,

даже да умират.

Но само те -

достойните мъже.

 

© Юлияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??