Трудна за убиване
ТРУДНА ЗА УБИВАНЕ
Не те познавам.
И до днес не зная кой си.
Дори не зная колко сте.
Но стреля в мен.
От упор.
С думи.
В гръб.
Докато твърдеше,
че доброто ми желаеш.
Не ме уби -
аз съм трудна за убиване,
успях все пак,
откривайки,
да се прикрия.
Но ме рани.
Не беше ти достатъчно.
Сега опитваш със ритници
да ме свършиш
Главата ми натискаш
в блатото,
а крещиш,
че искаш
със криле да ме дариш.
Играта губиш,
но не знаеш как.
Заплашваш ме,
притискаш
и обиждаш,
скрит във сянка
на удобна
анонимност.
Недостойно е, човече.
А наричаш себе си поет.
Достойните мъже,
лицата си не крият.
За тях дуелите с жени
са немислими.
Жените си
в тарани не превръщат
и от деца не правят
оплаквачки.
Любимите си те
не хвърлят в битки
и сЪлзи на деца не пият.
С достойнство
на плещите,
в бръчките,
в косите,
възрастта си носят.
И с достойнство губят,
даже да умират.
Но само те -
достойните мъже.
© Юлияна All rights reserved.
