23.10.2007 г., 13:50

Трудният приятел

800 0 1
 С кърваво лице, с одрани ръце,

душата ми черна - опетнена от злото,

скита из света на сенките и търси светлина,

търси приятел  непознат досега.


Ходи и броди, в таз непрогледна тъма

и търси светлина...

Намира злоба, лицемерие, нещастие,

но не и приятел...


И все още там седи - една мъничка душа.

Влачи се по напуканата земя,

крещи и се пита:

"Толкоз ли е трудно да намеря приятел"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...