Oct 23, 2007, 1:50 PM

Трудният приятел

  Poetry
803 0 1
 С кърваво лице, с одрани ръце,

душата ми черна - опетнена от злото,

скита из света на сенките и търси светлина,

търси приятел  непознат досега.


Ходи и броди, в таз непрогледна тъма

и търси светлина...

Намира злоба, лицемерие, нещастие,

но не и приятел...


И все още там седи - една мъничка душа.

Влачи се по напуканата земя,

крещи и се пита:

"Толкоз ли е трудно да намеря приятел"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...