Oct 23, 2007, 1:50 PM

Трудният приятел

  Poetry
802 0 1
 С кърваво лице, с одрани ръце,

душата ми черна - опетнена от злото,

скита из света на сенките и търси светлина,

търси приятел  непознат досега.


Ходи и броди, в таз непрогледна тъма

и търси светлина...

Намира злоба, лицемерие, нещастие,

но не и приятел...


И все още там седи - една мъничка душа.

Влачи се по напуканата земя,

крещи и се пита:

"Толкоз ли е трудно да намеря приятел"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....