Трудното на лесното
Дъждът вали, целува я. Примрялата
земя под него пие, до насита.
Дали любов е? Сигурно. В началото,
за края буреносен и не пита.
Топи се и под устните му, нежните,
в покорна глина кротко се превръща,
а после ще приеме неизбежното –
пройдоха е – без име и без къща.
Ще я забрави. Трудното на лесното
е тя след него да остане цяла.
Любов... Додето бързо с длани плеснете...
И ето я – при други отлетяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
