18.01.2018 г., 10:17 ч.  

Трупът на живота 

  Поезия » Оди и поеми, Друга
851 0 3

В черен замък прекрасен 
от камък изящен, студен, 
скита се морен, безгласен, 
гасне пред новия ден, 
силует млад, но посивял, 
сякаш във войната своя 
душата си е надживял, 
на смъртта той чува воя. 

 

Ала млад е той и знае, 
че замъкът е още цял, 
в мрака клето ще познае
що е тихо търсил и желал. 
Но в света си сам линее 
и стéнат болните стени, 
гняв отровни мисли сее
и бавно дух и плът гори.  

 

Тъй броди из замък студен, 
в хаоса без мир и посока, 
стене пред новия ден
млад и клет трупът на живота.

© Elizabeth Draxler Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??