Трупът на живота
В черен замък прекрасен
от камък изящен, студен,
скита се морен, безгласен,
гасне пред новия ден,
силует млад, но посивял,
сякаш във войната своя
душата си е надживял,
на смъртта той чува воя.
Ала млад е той и знае,
че замъкът е още цял,
в мрака клето ще познае
що е тихо търсил и желал.
Но в света си сам линее
и стéнат болните стени,
гняв отровни мисли сее
и бавно дух и плът гори.
Тъй броди из замък студен,
в хаоса без мир и посока,
стене пред новия ден
млад и клет трупът на живота.
© Elizabeth Draxler All rights reserved.
