Трябваше
Спорът затвори очи.
Беше му домъчняло
за онези наши мечти:
край на едно, на друго - начало.
Изприказва се мъдростта,
с притча, за пукната стомна.
Имахме твърде много вода.
Жаждата ни бе скромна.
После жаждата - нямаше после,
а водата избликна от кожата
и потече в разплаканото носле.
Огорчението не ни разтревожи,
ала трябваше - точно то ни превзе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
