ТРЪГВАЙ...
ТРЪГВАЙ...
Наранихме се взаимно и жестоко,
прехвърчаха обиди между нас,
ти тръгваш пак в едната посока,
а на другата тръгвам аз.
И сърцето ми крещи наранено
и сълзите по лицето текат...
Това е краят! Несъмнено!
Сега дори душите няма да ни спрат...
Частица живот от мене остана,
другогто е само мъртви следи,
а в душата ми има отворена рана,
която неспирно ме мъчи и боли.
Тръгвай! Вече никой не те спира!
Като непознат по улицата отмини!
Любовта ми към тебе умира,
но пак ме парят още стари следи.
Тръгвай! Аз радост ти пожелавам,
с другата щастлив докрай бъди...
Тръгвай! Няма смисъл да съжалявам,
защото не съм те и имала дори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
