Тръгвам си Есен
Дойде бясна и блъсна на масата сметката:
Затваряме!Плащай или излизай навън!
А навън хората по-безчувствени от роботите,
но нейна бе кръчмата и електрическият стол.
Дойде пак, забърса от масата щурците.
Започна да я трие и цветята станаха ръждиви.
Излизше навън да плаши птиците.
Бягаше от нея всичко шарено, красиво.
Ако умиращият има едно последно желание,
то бих искал чашата ми да не остава празна.
Сам и самотен навън да не сприятелявам.
Тръгвам си Есен, желанието последно да изпия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
