Тръгваш и нищо друго няма значение,
тръгваш, а не мога да ти кажа "остани",
защо така съдбата отредила е
да сме на километри аз и ти?!
Виновна съм аз,
а може би си ти,
няма значение, щом тръгваш си със всичките мечти...
Тръгваш... сълзите ронят се от очите ми,
леят се като безкрайна бурна река,
и стискам като за последно
твоята нежна ръка...
Тръгваш, но сбогом не казваш,
теб също боли те, ми показваш,
знам... мене тройно ме боли,
защото не мога да ти кажа "остани".
© Станислава Стойчева Всички права запазени