19.12.2017 г., 13:08 ч.  

Трънчета в косите на глухарче 

  Поезия » Философска
664 8 14

В уроците си по солфеж 
дъждовни ноти ли разчетох? 
Днес слънчевият таралеж 
подпали от любов небето. 

 

Поляната, простряла длан,    

глухарче ли в небето духна?

И вятър –  рошав и пиян,

след пируетите му хукна.


Сега  се уча да летя – 
отлагах толкова години! – 
да стигна горната земя 
на белокрили серафими.

 

Да ги запитам: –  Мъдреци,

дойдох да разясните  нещо,

кога ще спре да ме боли

една неслучила се среща? 

Каква е тази тайна смес

в човешката ни амалгама –

да страдаме подир човек,

когато вече тук го няма?

 

Погрешен – може би? – урок

е учил някога творецът.

И често ни се струва – Бог

е бъркал тръните с венеца.   

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??