Трънчета в косите на глухарче
В уроците си по солфеж
дъждовни ноти ли разчетох?
Днес слънчевият таралеж
подпали от любов небето.
Поляната, простряла длан,
глухарче ли в небето духна?
И вятър – рошав и пиян,
след пируетите му хукна.
Сега се уча да летя –
отлагах толкова години! –
да стигна горната земя
на белокрили серафими.
Да ги запитам: – Мъдреци,
дойдох да разясните нещо,
кога ще спре да ме боли
една неслучила се среща?
Каква е тази тайна смес
в човешката ни амалгама –
да страдаме подир човек,
когато вече тук го няма?
Погрешен – може би? – урок
е учил някога творецът.
И често ни се струва – Бог
е бъркал тръните с венеца.
© Валентина Йотова All rights reserved.
