10.03.2017 г., 0:04

Тръпки

503 0 1

Лазещи пиявици в кожата се впиват,
електричество плазмата пренася,
прегряват вътрешните връзки на комуникация,
предизвикват ударен рефлекс у всяка фибра.

Периферията резорбира потни капки,
причинители на треска от неизвестно естество,
разсъбличат разума на чувствата
и създават объркващо противоречие.

Изтръпват нарушените пропорции,
на латентен ежедневен ред,
сблъскани с греховни пожелания,
блокират в неочакван, прогресиращ стрес.

Редуват студ и нетърпима жега,
тръпки пъплят под повърхността,
глождят подреденото съзнание,
пасират смисъла на точността.

Съкрушени от летален изход,
се преплъзват към небитие...,
но с вероятност пак да се прокрадват,
с по-настоятелен интензитет...

Нахални са, и вземат ли надмощие
въдворяват нелогични правила,
раздробяват на невидими прашинки,
тежките установени, непреходни норми.

Извън научни обяснения,
извън стремежи и очакване,
тръпките нанасят поражения,
или, 
те изстрелват в звезден полет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тръпките нанасят поражения
    но пораждат умозрения
    изстрелват ли те в звезден полет
    в сингулярна точка
    май ще те затворят.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...