Тръпнеща
В капките дъждовни -
мирис
на младост, цъфнали кокичета,
земя,
небе едва прогледнало
със тъмен ирис
радва се на облаци-платна
Вятър южен, нежно цвете
с прегръдката си
дава топлина.
В кръгчета вода
слънчев лъч ту блесне
и после крие се
зад облачна стена.
Сепната, реката се събужда,
ледът пропуква се,
издава стон,
приливна вълна
сънят прокужда -
дошла е Пролетта
във тръпнещ небосклон.
Февруари, 2017г
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
