В капките дъждовни -
мирис
на младост, цъфнали кокичета,
земя,
небе едва прогледнало
със тъмен ирис
радва се на облаци-платна
Вятър южен, нежно цвете
с прегръдката си
дава топлина.
В кръгчета вода
слънчев лъч ту блесне
и после крие се
зад облачна стена.
Сепната, реката се събужда,
ледът пропуква се,
издава стон,
приливна вълна
сънят прокужда -
дошла е Пролетта
във тръпнещ небосклон.
Февруари, 2017г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
