В капките дъждовни -
мирис
на младост, цъфнали кокичета,
земя,
небе едва прогледнало
със тъмен ирис
радва се на облаци-платна
Вятър южен, нежно цвете
с прегръдката си
дава топлина.
В кръгчета вода
слънчев лъч ту блесне
и после крие се
зад облачна стена.
Сепната, реката се събужда,
ледът пропуква се,
издава стон,
приливна вълна
сънят прокужда -
дошла е Пролетта
във тръпнещ небосклон.
Февруари, 2017г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
