Цигулка щом сънува пеперуди...
Изплакала най-светлите сълзи,
цигулката сънува пеперуди.
Щом лунен лъч зад облак пропълзи,
душицата ѝ сребърна се буди,
та сянката на сова да вгради,
в темелите на този свят – за груби,
а после, както никога преди,
в луната цигуларят да се влюби.
Да пръсне звуци – шепичка звезди,
да няма болка, нито тиха скръб и,
на Пътя млечен светлите бразди
с перца на нощна птица да поръби.
И без да пита: Как? Защо? Дали?
Среднощен дъжд да гушне двама луди...
Не трябва обичта им да боли,
цигулка щом сънува пеперуди...
https://youtu.be/4zyQxwPlAyc?si=hgZsvs04c8uhG2y_
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
