Пътьом връщайки се от нивята,
влезнах аз в кръчмята.
Ей я на Сия, седнала отново на ракия
и поръчах две кила, дан разсърди ми се тя.
Да такова e така,
пак стана 8 вечерта и боба пак никъв не увря.
Зор си дадох аз веднагя,
щото утре пак ще чукам буци от зараня.
Пак на гладно ще работя, туй е то животя...
© Суета Всички права запазени