Dec 16, 2007, 1:43 AM

Туй е то животя...

1.3K 0 5

Пътьом връщайки се от нивята,

влезнах аз в кръчмята. 

Ей я на Сия, седнала отново на ракия

и поръчах две кила, дан разсърди ми се тя.                                                            

Да такова e  така,

пак стана 8 вечерта и боба пак никъв не увря.

Зор си дадох аз веднагя,

щото утре пак ще чукам буци  от зараня.   

Пак на гладно ще работя, туй е то животя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Суета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...