2.10.2022 г., 10:21

Тунели

588 1 0

Тунел, а всъщност... арка над вратата.
Обръщам се да те потърся някъде извътре,
но е дълбоко. Дълго, като мрак, 
от който няма никакво измъкване...
И се повивам с мъка напосоки, 
а дланите ми те опипват толкоз сляпо, 
запомнили в детайли, до жестокост, 
че ти си плът, душа и необятност... 
Но теб те няма, а аз стоя на прага, 
където тишината ми говори. 
Небето гледам и не се надявам. 
(Смирен съм, колкото и непоко́рен.) 
Тунели. О, аз съм минал хиляди! И светят. 
Там, в края по ръба ми на безсилие. 
Помежду влюбени илюзии на лесното 
и болки от реалност. В изобилие... 
Ще дойдат нежности и блянове, копнежни. 
(Аз пак повтарям, че не вярвам в чудото.)
Капан е светлината на надеждата - 
тунелът на една любовна лудост... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

03.01.2022


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...