Oct 2, 2022, 10:21 AM

Тунели

  Poetry » Love
589 1 0

Тунел, а всъщност... арка над вратата.
Обръщам се да те потърся някъде извътре,
но е дълбоко. Дълго, като мрак, 
от който няма никакво измъкване...
И се повивам с мъка напосоки, 
а дланите ми те опипват толкоз сляпо, 
запомнили в детайли, до жестокост, 
че ти си плът, душа и необятност... 
Но теб те няма, а аз стоя на прага, 
където тишината ми говори. 
Небето гледам и не се надявам. 
(Смирен съм, колкото и непоко́рен.) 
Тунели. О, аз съм минал хиляди! И светят. 
Там, в края по ръба ми на безсилие. 
Помежду влюбени илюзии на лесното 
и болки от реалност. В изобилие... 
Ще дойдат нежности и блянове, копнежни. 
(Аз пак повтарям, че не вярвам в чудото.)
Капан е светлината на надеждата - 
тунелът на една любовна лудост... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

03.01.2022


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...