1.05.2013 г., 12:39 ч.

Турист 

  Поезия » Пейзажна
799 0 3

Крача горе, в планината,

голф обул, чорапи, гети;

шапка – старата – с перата,

взел на внука тънки щеки.

 

Ех, че свят красив, бездумен

кротнат долу, под колене!

Чакам мисъл да ми хрумне

пак нагоре да поема.

 

А когато на върха й

моят крак се закопити,

дробовете ми дъха си

ще излеят в „Айларипиии...”

 

Ехото ще ги повтори,

ще повтори и потрети...

Като мене няма втори

в набедените поети!

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В днешния топъл ден, тази разходка до планината беше много приятна!
    Браво Рудин! Разходих се до Витоша с твоя стих.
  • Не си набеден поет, Рудин!
    Ти си истински поет!
  • Завладяващо и на мене ми се закрачи нагоре в планината...!!!
    "Ех, че свят красив, бездумен
    кротнат долу, под колене!
    Чакам мисъл да ми хрумне
    пак нагоре да поема."
Предложения
: ??:??