Турист
1K
0
3
Крача горе, в планината,
голф обул, чорапи, гети;
шапка – старата – с перата,
взел на внука тънки щеки.
Ех, че свят красив, бездумен
кротнат долу, под колене!
Чакам мисъл да ми хрумне
пак нагоре да поема.
А когато на върха й
моят крак се закопити,
дробовете ми дъха си
ще излеят в „Айларипиии...”
Ехото ще ги повтори,
ще повтори и потрети...
Като мене няма втори
в набедените поети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
