Крача горе, в планината,
голф обул, чорапи, гети;
шапка – старата – с перата,
взел на внука тънки щеки.
Ех, че свят красив, бездумен
кротнат долу, под колене!
Чакам мисъл да ми хрумне
пак нагоре да поема.
А когато на върха й
моят крак се закопити,
дробовете ми дъха си
ще излеят в „Айларипиии...” ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up