20.09.2016 г., 16:39

Твое

3.2K 19 8

Сърцето ми е цялото тъга -
не знае как да спре да те обича.
До болка, упорито, със инат,
повтаря са̀мо "моето момиче".

 

Не иска и да чуе, че за теб
отдавна вече нищичко не значи.
Че ти отдавна си парченце лед, 
което е забравило да плаче.

 

Че нищичко от нашето "преди"
не може да се върне, да го има.
Че то за теб било е винаги
лъжа удобна. Лесно заменима.

 

Сърцето ми събира се в сълза.
Не иска и не иска да признае,
че теб те няма. И че няма "НАС".
Че всичко свърши и това е краят.

 

Сърцето ми умира, ден след ден.
Проклето много (като тебе) то е.
И въпреки че уж тупти във мен,
завинаги остана само твое.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...