Твое
Сърцето ми е цялото тъга -
не знае как да спре да те обича.
До болка, упорито, със инат,
повтаря са̀мо "моето момиче".
Не иска и да чуе, че за теб
отдавна вече нищичко не значи.
Че ти отдавна си парченце лед,
което е забравило да плаче.
Че нищичко от нашето "преди"
не може да се върне, да го има.
Че то за теб било е винаги
лъжа удобна. Лесно заменима.
Сърцето ми събира се в сълза.
Не иска и не иска да признае,
че теб те няма. И че няма "НАС".
Че всичко свърши и това е краят.
Сърцето ми умира, ден след ден.
Проклето много (като тебе) то е.
И въпреки че уж тупти във мен,
завинаги остана само твое.
