Местото е за тебе,
макар че тази вечер
ти не можа да дойдеш
в ресторанта.
А блюдото сервирано
димеше безутешно.
Аз знаех, че те няма,
но запазих масата.
Приготвих си празнуване,
естествено, със свещи -
все някога да дойдеш
ще сколасаш.
Налях ти вино в чашата,
разгънах ти салфетката.
Чудесна гледка
има от терасата!
Към мен се приближаваха
самотници, желаещи
да споделят със мен
храната си.
Отпратих ги със кимване -
не виждат ли, че срещата
протича както трябва
във душата ми.
© Павлина Гатева Всички права запазени