Природата – творецът на земята,
заспива и събужда се от сън.
Рисува красоти и без отплата
развихря непрестанно багри вън.
Ливадите красиви, пъстроцветни
са дивен плод на нейните дела.
Усмивките ни августовско-летни,
също са план от общата съдба.
Прекрасните пейзажи през октомври,
с витражите в различни цветове
и звуците на птици песнопойни,
и тътенът на бурното море.
И белотата снежно-декемврийска,
и топлият предпразничен уют,
обвързват нас, това ни прави близки –
тя майката, ние детето в скут!
© Данаил Таков Всички права запазени