27.09.2021 г., 21:06  

На него:)

579 10 14

Моя вечна любов, разбери

че светът е една въртележка,

и ще дойде момент да горим

и изстинем … съвсем по човешки.


И ще дойде момент на обрат

и върхът ще се срути в основа.

И предателят ще ти е брат

а пък братът ще носи отрова.

 

И ще дойде момент за сълзи

сякаш с огън горят ти очите,

и ще дойде момент да пълзиш,

и не знаеш дали те обичам.

 

Ала аз ще съм някъде с теб,

даже много далечна и странна

и ще мисля за твоето “след”

и ще трия големи пространства,

 

за да стигна до тази душа,

дето толкова много желая,

ще премина Земята пеша,

ще изместя за в бъдеще края.

 

Моя силна любов, ще съм с теб

като глътка светена водица,

и на устните капчица мед,

аз завинаги твоя – Деница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря 😊
  • Прекрасно!
  • "Разтвориш ли ръце за прегръдка, си готов за разпятие"
    Така го разбирам това посвещение. Което не е далеч от истината. Дано поне единият е подготвен.
    Голямо сладурче ще да е мъжът ти😊
  • Силве, хахах, не ми се стори много трогнат от стиха ми 😂
    Красе, няма такова нещо. Ще изстинем съвсем по човешки 😂😂😂❤️
  • Саннннта Лазаня! Веднага да го пратиш на истинска гледачка човека! С кристална топка, а не с криво огледало така-така и накрая хоп-капчица мед. Хубаво- съживи го, завалията... кажи му че накрая остава жив

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...