27.09.2021 г., 21:06  

На него:)

573 10 14

Моя вечна любов, разбери

че светът е една въртележка,

и ще дойде момент да горим

и изстинем … съвсем по човешки.


И ще дойде момент на обрат

и върхът ще се срути в основа.

И предателят ще ти е брат

а пък братът ще носи отрова.

 

И ще дойде момент за сълзи

сякаш с огън горят ти очите,

и ще дойде момент да пълзиш,

и не знаеш дали те обичам.

 

Ала аз ще съм някъде с теб,

даже много далечна и странна

и ще мисля за твоето “след”

и ще трия големи пространства,

 

за да стигна до тази душа,

дето толкова много желая,

ще премина Земята пеша,

ще изместя за в бъдеще края.

 

Моя силна любов, ще съм с теб

като глътка светена водица,

и на устните капчица мед,

аз завинаги твоя – Деница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря 😊
  • Прекрасно!
  • "Разтвориш ли ръце за прегръдка, си готов за разпятие"
    Така го разбирам това посвещение. Което не е далеч от истината. Дано поне единият е подготвен.
    Голямо сладурче ще да е мъжът ти😊
  • Силве, хахах, не ми се стори много трогнат от стиха ми 😂
    Красе, няма такова нещо. Ще изстинем съвсем по човешки 😂😂😂❤️
  • Саннннта Лазаня! Веднага да го пратиш на истинска гледачка човека! С кристална топка, а не с криво огледало така-така и накрая хоп-капчица мед. Хубаво- съживи го, завалията... кажи му че накрая остава жив

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...